Кметове на София от Освобождението до 9 септември 1944 година /първа част/

От Освобождението до днес нашата столица, София,  е управлявана от множество кметове. Трима от тях - Манолаки Ташев, Димитър Хаджикоцев и Димитър Димов управляват града, преди още да е станал столица на България. С най-голям кметски стаж

От Освобождението до днес нашата столица, София,  е управлявана от множество кметове. Трима от тях - Манолаки Ташев, Димитър Хаджикоцев и Димитър Димов управляват града, преди още да е станал столица на България.

С най-голям кметски стаж - по десет години - са инж. Иван Иванов /1934-1944 г./ и Стефан Софиянски /1995-2005/.

Трима от софийските градоначалници са били убити по време на мандата си. Крум Попов управлява града от 10 юни 1922 г. до 9 юни 1923 г., когато е убит в  Деветоюнския преврат. Паскал Паскалев е кмет на София от 14 юни 1924 г. до 16 април 1925 г. и загива при атентата в църквата "Св. Крал" /сега "Св. Неделя"/. Георги Маджаров е убит от уволнен общински служител - той е управлявал града от 10 юни до 13 ноември 1925 г.

По времето на Манолаки Ташев се полагат основите на работата на общинската управа в освободения от турско иго град. Създадена е "Службата за потушаване на пожари", градската санитарна комисия, техническата служба при Столичната община. Първите газени фенери в следосвобожденска София са поръчани по времето на кмета Димитър Хаджикоцев. Улиците "Позитано" и "Леге" са именувани още преди София да бъде обявена за столица - за заслугите към града и към неговите жители на консулите на Франция и Италия  преди Освобождението - Леандър Льо Ге  и  Вито Позитано. Това се случва по време на мандата на Димитър Димов.

Наближават избори. Нека научим, в рамките на няколко дни,   какъв е приносът на  някои от  кметовете на София,  от Освобождението  до 9 септември 1944 година,   за развитието на  столицата ни.

Независимо от нееднозначната оценка за тяхната дейност като кметове, всички са част от историята на столицата ни, която вече  е на 132 години. Някои от кметовете,  управлявали София,  имат значителен принос за постигнатия по време на тяхното управление просперитет на града, а имената на Димитър Петков, Владимир Вазов и инж. Иван Иванов с пълно право могат да бъдат вписани сред най-видните представители на строителите на нова София.

Първият кмет на София след Освобождението е  предложен от губернатора на града -  Пьотр Алабин.  Той е кмет на града от  февруари 1878 до 8 май 1878 година.  Внезапната смърт на Ташев прекъсва дейността му  само три месеца след заемането на кметския пост. Независимо от това, обаче, по негово време се решават  доста неотложни благоустройствени въпроси на града - почистват се градските улици, възстановява се уличното осветление и се поръчват  нови газени  фенери. Изгражда се градска санитарна комисия, организира се ‘Служба за потушаване на пожари’, открива се  първата обществена  градина /част от днешната Градска градина/, основава се техническа служба при Софийска община, която има за задача да състави първия регулационен план на София.

Димитър Хаджикоцев заема длъжността кмет на Столицата  по време на два мандата - от 9 юни 1878 до 1 август 1878 година и от 28 декември 1883 до 9 май 1884 година. По време на първия му мандат  се поръчват нови газени фенери от чужбина за софийските улици, взема се  решение за задължително участие на представители на еснафските организации в противопожарната служба,  определя се състава  на училищния комитет и др.  

По време на кметуването на Димитър Димов /от 2 август 1878 до 29 декември 1878 година/, градът е разделен на квартали, разрушават се множество порутени турски къщи и се поправят доста софийски улици.  Определя се ново място за гробище.  Събират се доброволни помощи за издигането на паметник  на Васил Левски на мястото, където е бил обесен.   Основава се публична библиотека.

Тодор Пешов е също два мандата кмет на столицата, от 30 декември 1878 до 13 септември 1979 и от 10 май 1884 до 24 август 1885 година.  Той е първият кмет, избран след проведени избори.  По време на неговия пръв мандат започва строежът на паметника на Васил Левски, в града се открива театър, задължават се аптекарите да имат нощни дежурства. По време на втория мандат на Тодор Пешов се оформя  Пепиниерата /по-късно наречена Борисова градина/, изгражда се единият от водните резервоари при с. Бояна, като и част от водопоровода на града.
Автор: Тони